Nathan Willow

by **Tianna Bryce;** Сря Юли 23, 2014 6:15 pm

NATHAN WILLOW | VAMPIRE | 263/25 | MAKES ILLUSIONS OF PAIN, EMPATHY | PLAYED BY JAMIE DORNAN

Никога не съм се боял от нищо. Често съм си задавал въпроса "Защо е така?" и всеки път съм стигал до един и същи отговор - просто съм силен. Израснал съм напълно сам, родителите ми нямаха особено много време за мен. Освен себе си, отгледах и сестра си, която бе с шест години по-малка от мен. Всичко това ме научи на изключителна отговорност и самостоятелност. Изградих характер, на който трудно можеш да се опълчиш. Някак се справях с живота си. Докато не дойде моментът, в който той се срина от всички възможни страни. Бях превърнат във вампир по възможно най-жестокия начин от същество, мразещо до мозъка на костите си родителите ми. Защо? Защото са ловци, които просто вършат задълженията си. И аз не го знаех, фактът беше шокиращ. След трансформацията си избягах, знаех, че това ще доведе само и единствено проблеми. Двадесет години по-късно разбрах, че сестра ми е убита от същия този вампир, желаещ злото на цялата ми фамилия. Не можех да повярвам.
Просто съм силен.
Но този път не бях и знаех, че болката ми ще ме съсипе, а аз ще съсипя още десетки невинни живота. Последствията щяха да бъдат фатални. Изключих емоциите си. Близо век живях без да чувствам нищо, нищичко. Забавлявах се, не ми пукаше за нищо и никого, убивах безпричинно и ми харесваше да наранявам.
Докато не я срещнах.
Тияна беше лъчът светлина в тунела без изход, надеждата и смисълът на живота ми. През годините скандалите ни бяха безкрайни, карахме се, разделяхме се, но в крайна сметка всичко опираше до една единствена точка - любовта ни. Тя надделяваше, каквото и да се случва, и най-накрая се събрахме. "Завинаги", казвахме си. Колко наивно само. Разбира се, че се разделихме. Разделихме се след години заедно и, признавам, не ми беше лесно... защото аз бях този, който си тръгна.

many years ago
- Наистина ли след всичко ще си тръгнеш просто ей така?
Не можех да ѝ отговоря. Все още седях с гръб към нея, неспособен да я погледна в очите. Тези очи, накарали ме да се влюбя толкова много, до полуда... Не можех да си обясня какво се беше случило със съзнанието ми и как това момиче ми доказа, че изобщо не съм намерил себе си за всички тези години. Тя отново ми показа как да чувствам, научи ме да обичам и да мразя едновременно. И сега трябваше да я оставя? Отказвам да повярвам, че наистина трябваше да го направя, но беше за нейно добро. Защото я обичам. Защото в противен случай има риск за живота й, а не бих си простил, ако й се случи нещо заради мен. Касата на вратата никога не ми се беше струвала по-отвратително място за стоене от сега, когато трябваше да прекрача прага на ~~дома ни~~ дома й. Обърнах се за последно. За последно погледът ми срещна нейния, за последно съзрях очите й. И тя не плачеше. Никога не плачеше. Никога не се бях чувствал толкова слаб, а болката пулсираше в цялото ми тяло.
- Съжалявам, Тия.
Обичах я, обичам я и ще я обичам. Така, на предела на любовта си, се обърнах отново и излязох.

Просто съм силен. Тогава не бях.

a few notes:
*силно се надявам да го вземе човек, който ще бъде редовен.
*героят ще играе важна част в развитието на моя, така че ще има писане, както в миналото, така и в бъдещето;
*ликът не подлежи на промяна.