Една любов,останала жива през вековете,но в наши дни,донякъде е станала далечна...

by **James** Вто Юли 29, 2014 2:47 pm

Дните на не познанство си минаваха неусетно,без аз да се ориентирам къде съм.Всеки ден виждах нови хора,нов начин на обличане,държание.Бях се изненадал колко бързо са се променили тези същества,които се наричат хора.Всеки беше забравил какъв бе света преди.Как се живееше едно време.Сега гледаха на тях да им е удобно,а това дали другите ще страдат,беше без значение.Все още не можеш да се ориентирам къде съм.Чух няколко човека да споменават,че сме в Ню Йорк.Та това ли беше Ню Йорк или просто беше прототип на оригинала?Все още си задавах въпроса ,,В какво се е превърнал света?"Нямаше как да не отбележа и факта,че за един ,,турист",тук е много трудно да се живее.Имах нужда от приятели,от някой,който да ми помогне.Признавам,че се запознах с една дама,която и до ден днешен,ми помагаше с каквото може.Не виждах проблеми,но исках вече да се оправя сам.Чувствах се като малко дете,което не знае кое къде е.За мъж на привидно 23-годишна възраст,това бе срам и позор.Очакваше се от мен аз да помагам,а в случая аз издирвах помощ.Дори сега,когато се разхождах из в един от парковете на града,имаше нещо,които бяха нови за мен.Едни от нещата бяха сладоледа,сметаната и кафето.Едно време имаше най-често чай и вино.Признавам си за всичките месеци,които вече живея тук,бях опитвал повечето неща,но друго си беше да се храня с кръв.Било то и от банка или човек.Не прибягвах до животинската,но ако се наложи...едва ли бих рискувал.Но за повече неща,които научих,наистина съм благодарен на Амелия,дори някои да са нови,странни за мен или опасни на пръв поглед.Все пак бяха минали години и това,че има такава промяна,е нормално.Налагаше се да го осъзная и приема.
Но едно нещо в този миг ме обърка.Закова ме на място.Успях с усилие само да премигна няколко пъти и отново забих поглед в нея.Беше още по-хубава,още по-красива,от преди.Нямах сили да откъсна очи от нея,но и нямах сили да кажа нещо.За миг бях блокирал,не знаех дали това е илюзия или истина.Вече не знаех на какво да вярвам.Затова последни сили направих няколко крачки и седнах на една пейка.Една жена се притече към мен с думите ,,Добре ли сте?",а аз само поклатих положително глава и отново погледнах към нея,към жената,която и до ден днешен,помнех до съвършенство.Тя се разхождаше в парка,а погледа ми е следеше без да трепна дори за миг.Нямах намерение да я изпусна,освен ако тя не изчезне от хоризонта.Не исках да фантазирам,но ако ме видеше,какво щеше да стане?Аз не бях способен да кажа каквото и да е.Бях си глътнах езика.Спомените ме връхлетиха и за миг ми се искаше да си бях останал в оковите.Да не бях доживявал този миг,защото не се знаеше тя какво изпитва към мен и как ще реагира ако ме види.Незнанието и болката от миналото ме убиваха в момента,но дано се намери някой лечител,иначе нямаше да издържа дълго на това напрежение,което беше вътре в мен.

by **Sophie.** Сря Юли 30, 2014 6:10 pm

Една любов,останала жива през вековете,но в наши дни,донякъде е станала далечна... Tumblr_n8y5ihd6j71ql5hv8o9_r1_250

Една любов,останала жива през вековете,но в наши дни,донякъде е станала далечна... Tumblr_n8y5ihd6j71ql5hv8o2_r2_250

Бях решила да изляза из града. Ню Йорк можеше винаги да бъде приятно място, а и неслучайно го наричаха "града, който не спи", подобно на Лас Вегас.
Грабвайки ключовете и телефона си, се отправих навън. В същото време телефона ми извибрира. Поглеждайки екрана, прочетох
"Момента е добър за разходка из парка. Чакам те."
Подсмихнах се, пъхайки телефона обратно в задния джоб на дънките си. Отправих се към парка с дразнещо бавно темпо - ако не бяха смъртните около мен, можех да съм там за минути, но беше опасно да се издавам, тъй като ловците дебнеха навсякъде, нещо, което знаех твърде добре. Спомнях си момента, в който ме бяха откъснали от единствения човек, който чувствах близък. Именно те бяха причината да се откъсна от вампира, който ме беше превърнал, при това само часове след трансформацията ми...
Откъсвайки се от тези мисли, усетих, че незабелязано от мен съм стигнала парка. Вървях лековато, като се оглеждах за Зак, смъртния, с който се бях сблъскала съвсем случайно неотдавна и се бяхме сприятелили. Когато го забелязах, той махаше ентусиазирано, ухилен до уши - понякога беше като малко дете и го чувствах като по-малък брат. Усмихнах му се в отговор, като го приближих и двамата закрачихме из парка. Вървяхме бавно и той не спираше да говори, но на мен ми беше приятно и забавно едновременно. Смеейки се на странностите, които понякога можеха да бъдат чути от неговата уста, клатех глава - той беше непоправим. Звъна на телефона му внезапно прекъсна потока му от думи и той погледна кой му пишеше. Усмивката му ми каза достатъчно - тъй като беше много влюбен, знаех, че му е писала момичето, към което той имаше чувства. Обръщайки се към мен с извинително изражение, се усмихнах преди да е успял да каже каквото и да било и казах развеселено
-Върви. Преди сама да те изгоня от тук.
Смигнах му, а той ми се ухили в отговор и изчезна. Усмихвах се, все още крачейки из парка, вече сама. И тъй като времето наистина беше приятно, реших да не прекъсвам разходката си, само защото бях останала без компания. Какво толкова, не беше задължително да съм с някой все пак, докато се разхождам. Заглеждайки се в дърветата из парка, отметнах косата си назад и усетих аромат, който ми беше познат. Бях го усещала и преди, сигурна бях. Започнах да се оглеждам, объркана - от къде го знаех? Не можех да го определя точно. Въртейки глава на различни посоки, наострих вампирските си сетива. И тогава го видях.
Погледа ми срещайки този на сините му очи, той ме гледаше така, сякаш вижда призрак.
-Джеймс!
Възкликнах, удивена, радостна и объркана едновременно. За секунда се изтрелях до него, заставайки пред пейката, на която седеше - не ме интересуваше, че някой можеше да види неестествената ми скорост. Гледах го, като добавих смаяно
-Ти.. ти си тук.. как така си тук? От кога си тук? Какво стана?
Едва се удържах да не го залея с още поне толкова въпроси наведнъж, но прекъснах това, за да го прегърна - навеждайки се, обгърнах ръцете си около него и прошепнах толкова тихо, че само някой от расата ни би могъл да го долови
-Боже, мислех... Радвам се, че си добре.
Затягайки съвсем леко хватката си около него, не го пусках, макар да знаех, че трябва.

Една любов,останала жива през вековете,но в наши дни,донякъде е станала далечна... Tumblr_n8y5ihd6j71ql5hv8o10_r1_250

Една любов,останала жива през вековете,но в наши дни,донякъде е станала далечна... Tumblr_n8y5ihd6j71ql5hv8o1_250

by **James** Пет Авг 01, 2014 12:11 pm

Все още я наблюдавах с надежда да продължи да върви и да не ме види.Не бях готов да говоря с нея.Не знаех какво да й кажа,как да реагирам,какво да правя.Не бях изобщо подготвен за среща с нея,но и едва ли някога щях да съм.За всичките тези години в които бях окован,само нейния образ не забравих.Само нейният аромат,начина по който ме гледаше,походката й,усмивката й...не ги забравих.И сега,когато се обърна и ме видя,отново срещнах тази усмивка и целият настръхнах.Не беше се променила или може ли разликата бе,че беше още по-хубава от преди.Не смеех да я поздравя или да кажа нещо,но тя направи първата крачка.Дойде до мен и ме прегърна.Това беше,не исках да я пускам.Обвих ръце около нея и я притиснах към тялото си.Вдишах от аромата й и зарових глава във врата й.Липсваше ми и имах нужда да я държа близо до себе си,но се осъзнах,че тя може да не иска това.Затова с нежелания отключих ръцете си и ги пуснах свободно отстрани на тялото си.Преглътнах леко и казах с тих тон.
-Това наистина си ти.-посегнах да я целуна по челото и продължих със същия тон.-Софи...-погледнах в очите й и не знаех вече какво да кажа.Не исках да говоря,не исках да прекъсна този миг...
Имаше начин и обяснение за тези години,но не знаех дали сега бе момента да говорим за това.Сега исках само да я гледам,без да говоря или да правя нещо друго.Погледа ми разучаваше нейния,а ръката ми,хвана нейната и с лекота я настаних до мен.Допрях тялото й до моето и продължавах да я гледам.Не знам дали погледа ми излъчваше любов,доброта,нежност,но знаех,че в него няма гняв или болка,както имаше първия момент като я видях.Тогава ме болеше,а сега се радвах на факта,че е до мен.Че имаме шанс да изживеем любовта си,че може отново да сме заедно,стига и двамата да го искаме.Но дори тя да е против,съм готов да бъда само приятел с нея.

by Sponsored content

Една любов,останала жива през вековете,но в наши дни,донякъде е станала далечна...

Една любов,останала жива през вековете,но в наши дни,донякъде е станала далечна...

Re: Една любов,останала жива през вековете,но в наши дни,донякъде е станала далечна...

Re: Една любов,останала жива през вековете,но в наши дни,донякъде е станала далечна...

Re: Една любов,останала жива през вековете,но в наши дни,донякъде е станала далечна...