Алеите

Кап.. кап.. кап..
Чувах съвсем отчетливо малките капки кръв, капещи от врата на жалкия смъртен, докато го бях захапала. Усещайки, че вече е в безсъзнание, съвсем безцеремонно го пуснах и той се строполи на малката, забутана и отдалечена уличка със силно и шумно "туп". Предумишлено не го бях убила, тъй като хората предизвикваха твърде голяма суматоха само заради един нищо и никакъв си труп. Облизвайки устни, се постарах да оправя изражението си и зъбите ми се прибраха. Ослушвайки се, веднага осъзнах кога вече не бях сама на уличката. Използвайки бързината си на вампир, бързо се отдалечих от уличката, придържайки се към по-пустите райони на града, където по това време на нощта нямаше почти никой - смъртните бяха или в поредния бар с чаша алкохол в ръка, или вкъщи, отдавна спейки. Честно казано второто беше невероятно скучно според мен, но все пак.. Не се и опитвах да разбера как работеше мозъка на един човек - все пак аз отдавна вече не бях такъв.
Ослушвайки се, стиснах ядно зъби - по дяволите, ловците не се отказваха. Очевидно ги имаше и в Ню Йорк, но не бяха чак толкова опасни, че да не мога да се справя с тях. Отправяйки се към Сентръл парк, трябваше само да ги накарам да изгубят следата ми. Все пак бяха хора, колко трудно щеше да бъде?
Стъпвайки безшумно по алеите, се извърнах и видях един от тях по средата на пътеката на няколко крачки пред мен. Обръщайки се на другата страна, видях втори на същото място и разстояние от мен. Веждите ми се вдигнаха развеселено нагоре - двама? Това ли беше? Устните ми разтягайки се в усмивка, потиснах смеха си - не само сега имах вечеря, макар че повече не бях жадна, но и нямаше да ми отнеме и секунди да се справя с тях. Дотук с тичането. Ще помислиш, че за да се справят със силен вампир ще са повече на брой, но явно надценявах мислените им способности. Подготвяйки се за лова, се канех да се стрелна към единия, за да го довърша, когато нещо премина покрай мен, движейки се също толкова светкавично и единия ловец вече беше в безсъзнание на земята. Обръщайки се, забелязах и другия в същата позиция и в следващия момент една фигура стоеше пред мен - беше на мъж, при това го бях виждала и преди. Бяхме се срещнали за кратко, като бях останала с впечатлението, че тогава тъкмо пристигаше в града. Наблюдавайки го мълчаливо, устните ми трепнаха в усмивка - при първата ни среща не бях разбрала, че той е като мен.
-Явно се срещаме пак.. - извръщайки се към проснатия на алеята ловец, а след това поглеждайки и другия, върнах погледа си на него и добавих
-Какво сега, ще захапеш и мен?
Накланяйки глава на една страна, смръщих съвсем леко вежди и развеселено вметнах
-Защото доколкото знам последно, вампирите се хранят с хора, не с други от вида им.
Повдигайки рамене, вдигнах поглед към него. Е, може би трябваше първо да кажа "Благодаря", но някак си се получи така, че не това бяха първите ми думи. А и не бях очаквала появата му, все пак...



П.П.: Извинявай за забавянето..